Скъпи дами, Честит 8 март!

През вековете жената навсякъде бе наравно с мъжете – в страданията, в борбата, в погрома и победите. Пазителка на семейното огнище, на мира!

Велика сила е жената. Изтъкана от нежност, обич, вярност, радост, любов, гордост, смелост, доброта, светлина, мечта!

И така, месецът на пролетта, на пробуждането и зачатието, на променливото време и променливото настроение, на новото начало и новите надежди, продължава да се свързва с жените и женската енергия. Продължава да ни напомня да ценим и уважаваме както силата, така и слабостите на „по-красивата половина” от човечеството.

Жената е съпруга, приятел, труженичка и Майка! Майка- най-прекрасното същество, към което сме винаги задължени.  Всеки който за пръв път е отворил очи за света е видял лицето и, чул е гласа и  най-напред, първи е усетил   ласката на нейните ръце.  Нейното име е изрекъл и написал най-напред.  Майката! Святата! За нея са казани и написани безсмъртни стихове и книги, нарисувани са портрети, разказани са легенди……..

Христо Ботев пише в едно свое стихотворение:”Освен теб, мале, никого нямам.

Ти си за мене любов и вяра”.

 Ненадминато в поезията ни остава стихотворението на Димчо Дебелянов:

“Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща,

да приласкае скръбни и нещастни.

Да те посрещне старата на прага

и ти, склонил глава на нейно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш-мамо, мамо!…”

Индийска легенда за жената

Когато Бог- създател на живата и мъртвата природа,  създаваше света и мъжа, изчерпаха се всичките му материали и той не знаеше от какво да създаде жената. И Бог се замисли.

След като мисли много, взе: закръглеността на луната, вълнообразната линия на змията, треперенето на тревата, кадифето на цветята, нежността на листата, погледа на сърната, сълзите на облаците, непостоянството на вятъра, страха на заека, мекотата на пуха, твърдостта на диаманта, сладостта на меда, топлината на огъня, студа на снега, суетността на пауна и гугукането на гълъба.

Всичко това той разбърка и създаде жената. След това богът я даде на мъжа. Подир седмица обаче той се яви обратно при бога.

– Боже, създанието, което ми даде, ми вгорчава живота. Говори непрекъснато и иска и аз да й говоря, все ме кара да върша разни неща, настроението й се мени за миг – ту ми се ядосва, ту е мила, иска навсякъде да сме заедно, не ме оставя за миг на спокойствие! Дойдох да те помоля да си я вземеш обратно.

И богът взе жената обратно. Но след една седмица мъжът пак дойде при бога и каза:

– Откакто ти върнах създанието, животът ми е самотен. Не мога да забравя как тя танцуваше и пееше, как ме гледаше, колко прекрасна беше, когато ме обичаше, и колко всесилен ме караше да се чувствам…

И богът му върна жената. Едва три дни бяха изминали и мъжът пак дойде при бога.

– Боже, – каза той – какво да правя? Създанието ти пак ме ядосва, пак ми причинява главоболия… Окаян съм аз – с жена не мога да живея, без жена пък – съвсем не!

А Бог му отвърна:

– Така е писано да бъде. Дадох ти жената, но всъщност дадох теб на нея. Направих те подвластен на силата й, за да станеш по-силен ти. За теб жената ще е като водата в реката, която изглажда камъчето, полира ръбовете му, придава му по-красива и нежна форма. Приеми участта си и бъди благодарен! А сега се върни вкъщи и не забравяй какво ти казах: жената е твоето огледало и твоят учител! А ти бъди нейната опора и подкрепа! Позволи й да те обича и я обичай и ти! Свали бронята си, отвори се за нея, покани я, приеми я. Позволи й да те покори. Защото това е единствената битка в живота, която се печели, само когато я загубиш…

Честит ПРАЗНИК- на майката, на съпругата, на сестрата!

Христина Недева